Пловдивчани пътуват до полярния кръг за 400 лв.

Дилемата къде да почивам през лятото за мнозина се изчерпва с опциите Южното Черноморие или Гърция. За Андон Кисьов и приятелката му Гергана обаче на тезгяха е целият континент. След множество обиколки на стоп из Западна Европа между 5 до 25 юли тази година двойката реши да атакува Скандинавския полуостров. След завръщането си двамата авантюристи споделиха с plovdivweek за одисеята си из Швеция, Норвегия, Финландия, Дания и обратно.

От Пловдив двамата стигат на стоп до Белград, а от там до Соботица, градче на 20 километра от границата с Унгария. След кратко чакане на бензиностанция се качват в колата на двама молдовци, които живеят във Фанкфурт. Така пловдивчаните стигат за 9 часа до Нюрнберг, и след кратка отбивка в Берлин пристигат в пристанището Рощок. От порта отплават фериботи до Дания и Швеция. Тъй като скоро потегля рейс към страната на Андерсен, Андон пробва популярна сред стопаджиите тактика – вместо да взима два билета за 28 евро, се договаря с някой от пътниците с кола, които плащат на возило. Така всички са на сметка. Срещу 10 евро ги качва една германка. Вместо към Дания обаче се оказва че тя пътува към Швеция. Така планът на двамата авантюристи бързо се променя. По залез слънце пристига техният кораб. Той е толкова огромен, че Гери не успяла да го хване целия на снимка. За нощното 7-часово плаване германката си наела каюта, а нашите герои легнали да почиват в общите помещения. Там се сблъскали с аромата на салам Камчия. Миришеше навсякъде. Няма как да объркаш този аромат, споделя Андон. Оказало се че с кораба към Швеция пътуват и група от 20 български роми, които също били измамени в схемата за бране на боровинки.

След като пристигат, първото, което прави впечатление на Андон и Гери са безкрайните иглолистни гори. С уникален късмет едва 45 часа след като потеглят от Пловдив нашенците се озовават в Гьотеборг. Оттам започват поредица от кратки прикачвания при ред необичайни хора. Първо на стоп ги взима нетипична за северните ширини чернокожа двойка. Оказват се сомалийски имигранти. След това ги качил мъж в дрипи. Той ги помолил да не се плашат от външния му вид. Обяснил, че не е клошар. Оказа се интелигентен мъж. Каза, че е разведен баща на тинейджъри и сега живее с друга жена. По пътя Андон и Гери узнали още, че мъжът работи, но от време на време често сменя занаята. След като ги свалил край поредния малък град, нашите пътешественици били качени от блус банда. Шестимата музиканти пътували за изява на фестивал и вече били сериозно загрели с бира. Лидер на веселата шайка бил Роджър - швед с рижа брада на близо 60 години. Той трудно произнасял българските имена, затова прекръстил двамата герои на Антон и Йери. Приличащият на викинг блусар бил заклет фен на бирата. Той почерпил пловдивчанина с кутийка ледено пиво. Андон започнал да изостава от почерпения музикант, затова той му казал да хвърли стоплящата се бира и да си вземе друга. Нашето момче обаче отказало да прави фира и бързо наваксало, омитайки още 2 бири отгоре.

Скоро двойката се озовава в Олмол на брега на най-голямото езеро в Швеция, което е с площ колкото цялата Пловдивска област. Те тръгват известно време по брега на това малко море. По пътя се запознават със младо семейство еколози - идеалисти изоставили удобствата на модерните технологии, преместили се в дървена къща край брега. Там се справяли без електричество и водопровод, като точили вода от самото езеро и гледали зеленчуци в своя градинка. След като зареждат с провизии на промоция от супермаркет в Карлщат, нашенците се отправят към съседна Норвегия. Първо ги качват двама американци със стар джип с десен волан. Тогава Андон научава, че Швеция е страната на старите возила. Американските коли от средата на миналия век били истински хит. Хиляди шведски фенове реставрирали стари возила, внесени от САЩ и ги показвали на бляскави изложби и фестивали. До граница ги откарва друг чешит. Там нямаше табела, бразда – нищо. Просто в един момент той спря и каза: Сега сме в Швеция. Мина с 2 метра напред и добави усмихнат: Сега сме в Норвегия. И така няколко пъти, спомня си Андон.

В Норвегия двойката авантюристи се сблъсква с нови премеждия. Това били рояците комари и лошото време. При първата си нощувка в парка на едно малко градче пък на 5 метра от палатката им изневиделица профучал влак. Просто двамата не видели релсите от бръшляна на смрачаване. С няколко прикачвания първо при двойка пенсионери, после при иракски пекар и още ред интересни герои, пловдивчаните стигнали до Лилехамер. Там слезли на бензиностанция и още преди да помислят накъде да поемат пред тях спрял микробус. Шофьорът видял раниците на Андон и Гери и сам им предложил да ги откара, пътувал в северна посока. Крайната цел на нашите герои пък бил националният парк Йотунайм. По пътя ентусиазираният шофьор, работник на нефтена платформа, купува карта на района за 149 крони (ок. 40 лева) и я дава на младите. Показва им откъде минават немските туристи, което щяло да им помогне на връщане. Самият парк бил истинско чудо: множество пълноводни реки, езера, каскади и водопади, които привличали рафтинг маниаци. Когато водите ставали на лед през зимата пък, тук се събирали автомобилисти за леден дрифтинг. Недалеч се издигали и върхове с вековни снежни шапки – хит за туристите. При обиколката из парка Андон и Гери се качват при рафтинг групи, чешки планинари и при Бенджамин – православен християнин от Еритрея. Той ги зарибил по етиопската музика.

След няколко дни трудности с автостопа нашенците минават през няколко фиорда и градът на 4-те острова – Олесун. След това те отправят на експедиция до Винуфосен – най-високият водопад в Европа. За нещастие обаче природното чудо се намирало до малко село, в което никой не знае за тази световна забележителност. Дори горският на селото не успял да упъти пловдивчаните. В крайна сметка обаче те намерили човек, който очевидно единствен знаел за Винуфосен и им показал пътя до него. Мястото било прекрасно. Освен рекордьора там имало още поне дузина водопади. До природния феномен Андон и Гери стигнали с помощта на реставратор на къщи. Впечатлен от техните знания по география и настойчивост той ги поканил с дома си – очарователна горска хижа. Домакинът им показал и своята гордост – колекция от ножове с дръжки от животински кости, които сам изработил.

След Норвегия приключенците се отправили към Финландия. За целта те минали отново през Швеция, където заради грешка в превода били поканени на гости на няколко семейства иракски кюрди. Имигрантите дори отстъпили на Андон и Гери собствената си спалня за през нощта. На другата сутрин авантюристите се качили в колата на руснак, който пътувал към Мурманск. По неясни причини братушката ходел бос. Напук на правилата за безопасност на пътя той карал с бясна скорост, убеден, че е единственият способен шофьор на Скандинавския полуостров. След 350-километров маратон двамата пловдивчани се озовават в столицата на Лапландия – Рованиеми. Там те се сблъскват с прословутите бели нощи. Андон води Гери и до полярния кръг, където й предлага брак. Вече сгодени след кратка обиколка из царството на Дядо Коледа двамата се връщат отново в Швеция. При една от нощувките там лисица изяжда кюфтетата, които нашенците оставили близо до палатката. След като пловдивчаните разглеждат всички забележителности на Стокхолм, се отправят към Дания.

В Копенхаген Андон и Гери обикалят традиционните атракции за туристите – фигурата на Малката русалка, историческия музей, зоологическата градина и редица известни сгради. Най-голямо впечатление обаче им направил квартал Кристияния. Основан от хипари и хора на изкуството в стари казарми, това е свободната зона на датската столица. Там са разрешени леките наркотици и другите малки прегрешения. Затова, когато двойката пристига, на всяка пейка се веселят компании младежи. В Копенхаген пловдивчаните отсядат при техен приятел и му съобщават и новината за годежа си. След кратко тържество по случая обаче те потеглят към родината.

По пътя ги качват шофьори от Чили и Гватемала. В Германия двойката среща възрастен американец и приятелката му. Мъжът се представя за бивш агент на ЦРУ, който бил изпратен в Берлин през 60-те години. Беше типичен американец, голям фен на голфа. Приятелката му била вдовица, която наследила голф игрище. Явно много си допадаха, споделя Андон. След кратка спирка в Дрезден, нашенците минават през Чехия и Словакия. Срещат свадливата охрана на магистрала в Южна Унгария, която ги пъди, после ги снима, а накрая вика полиция. След кратки премеждия и нощен преход пеш, един турски тираджия ги прекарва през почти цяла Сърбия и ги оставя на 15 километра от граничния пункт на Калотина. Завръщането в Пловдив е история, както се казва.

Емоцията от пътуването още е жива у двамата авантюристи. А равносметката от цялото приключение е следната: 400 лева разходи, много взети сувенири за спомен и едно обещание за сватба. Какво повече може да се желае от едно лятно приключение.

 



Коментари към новината

  • Смени картинката