Неподозираният Истанбул - от Агата Кристи до руското дворянство

Повечето пътешественици идват в Истанбул, за да видят златото на византийските мозайки, да се потопят в пикантния аромат на източните пазари и да изпълнят символичния преход от Европа към Азия и обратно. Но гръцката и османската страница далеч не са единствените в историята на Истанбул. Великият град на брега на Босфора е интересен и с други маршрути. Той има своя френска история, та даже и "руска следа". Тръгвайки по нея, можете да преживеете пътешествие в онзи Истанбул, за който преди не сте и подозирали, убедени са от електронното издание "Аргументи и факти".

Капризът на султана

Културното разнообразие в Истанбул е историческа традиция. От древни времена в града са съществували райони, в които са живели европейци, маври, славяни, които са били на служба във византийския двор или са се занимавали с търговия. Но увлечението именно по френската мода е възникнало през XIX век спонтанно и по волята на конкретна личност - султан Абдул-Меджид I. Владетелят е известен с това, че именно на него Османската империя дължи железния път, телеграфа и любовта към бароковия стил. През това време Франция вече била заела мястото на законодател в света на модата в цяла Европа, така че просветеният турски султан не могъл да устои на изкушението да прекрои Истанбул по френски маниер, превръщайки го в бляскава световна столица.
С блясъка на султана му се получило чудесно - с купища пари в резиденция Долмабахме били експонирани шедьоврите на "турския барок". Местният дворец, изпълнен със злато и кристал, а също и изящната джамия, напомняща сандъче със скъпоценности, е открита за посещение от туристите.
Добрият вкус бил поверен в ръцете на призовани от Франция специалисти, които построили на бреговете на Босфора разкошни покрити галерии с магазини, открили ресторанти в европейски стил и дори кабаре, запознавайки истанбулската публика с достиженията на прогреса. Главната улица на "френския Истанбул" получила името Гранд-рю-де-Пера, електрическо осветление, железница и трамвай, като се превърнала в предпочитано място за разходки на гражданите и пътешествениците. Местните жители толкова бързо обикнали френския стил, че и досега, разхождайки се по улиците на града, се случва да чуеш от непознат турчин вежливия поздрав "Бонжур!".

Ориент експрес

Развитието на европейския железопътен транспорт през XIX век довело до това, че през 1880 година новата тенденция дошла и в Истанбул. По направлението Париж-Истанбул скоро започнал да прави курсове пътнически влак класа лукс, влязъл в историята под името "Ориент експрес". Благодарение на този маршрут, за пръв път свързал Европа и Азия, в Истанбул се появила достойна европейска публика, желаеща да види столицата на три велики империи.
За настаняването на благородните господа бил построен първокласен хотел - дворецът Пера Палас. Хотелът изумявал жителите на Истанбул с невиждания си разкош - тук бил първият в града електрически асансьор, а горещата вода във ваните изобилствала.


Легендата на това място е стая номер 411, в която обичала да отсяда Агата Кристи. Смята се, че иманно в Пера Палас у нея се е зародила идеята за най-известния детективски роман - "Убийство в Ориент Експрес". Сред останалите известни гости били крал Едуард VIII, император Франц Йосиф, Сара Бернар, Александър Вертински, Грета Гарбо и др.
Хотелът е открит за посещения на туристи и в наши дни. Разхождайки се в района на Галата в близост до прочутата Галатска кула, тръгнете в посока Истиклял и завийте по улица Мешрутийет. Величественото здание Пера Палас, сърцето на европейски Истанбул, си струва минимум визита на чашка кафе.


Руска връзка

Отадвайки заслуженото на французите и знаменините детективски романи, ще продължим по улица Истиклял. Днес, както и през XIX век, това е пешеходна зона. Всяка вечер жители на Истанбул, предимно млади хора, я изпълват заедно с туристите, които се разхождат от Галатската кула до площад Таксим. Ако разгледате стари карти на Истанбул, от XV век на това място можете да забележите нова дума - "Пера". Така се е наричал новият район, израстващ стремително зад стените на града. Думата "пера" се превежда точно така от гръцки - "намиращ се отзад". Но през XVI-XVII век тези градски покрайнини се превръщат в процъфтяващ и изключително престижен район. Тук са живели основно чужденци. Към "Пера" се отправяли всички пътешественици, пристигнали от други страни, независимо дали от Европа или Русия.  
В течение на столетия в "Пера" се установявали руските посланици и в резултат основали тук посланически двор, който се съхранява до наши дни. Според легендата, за неговото строителство по специалното разпореждане на Екатерина II от Русия на кораби са пренесли пръст, за да бъде изградено посолството върху руска земя. В началото на XX век вълна от емигранти заляла "Пера", пренасяйки със себе си модата на всичко руско - от танците и песните до блините и борша. Истанбулците в тези времена предпочитали да зарежат благовъзпитаните стари райони и да дойдат да се развличат в ярко осветената от електрически огньове, весела "Пера".
Като говорим за руската емиграция, не бива да подценяваме нейните мащаби. През 1920 година, при бягство от ужасите на гражданската война, в Истанбул се зеселили повече от 150 000 руснаци. Сякаш още един огромен град се е вляв в и без това огромната турска столица.
Много от хората успели да вземат със себе си само най-необходимите вещи, други нямали никакви средства за съществуване. Огромното количество хора, много от които представители на дворянството, на творческата интелигенция, се оказали пред необходимостта да живеят в чужд град, в чужда култура. Заселвайки се основно в района на Истиклял, станала наскоро главната руска улица в Истанбул, бившите генерали се превърнали в съдържатели на зарзаватчийници и перални, високопоставените доскоро държавни чиновници откривали закусвални или ставали шофьори.
Руските емигранти за кратко време променили напълно облика на Истиклял и в голяма степен на самия Истанбул. Руското през тези години станало синоним на добрия вкус и именно рускините създали съвременната модна индустрия в града.
Промяната в истанбулската мода започнала от продажбата на рокли и палта, принадлежащи на благородни, но нуждаещи се от средства руски дами. Жените, умеещи да шият, в това число и момичетата от дворянски семейства, организирали първите шивашки работилници в Истанбул, в които изработвали рокли по европейски модел - скъсени, с ниска талия. Продукцията на тези работилници била призната от истанбулците за невероятно елегантна.
В Истиклял в течение на няколко години бушувал наситен културен руски живот. Жителите на Истанбул свикнали с необичайното съседство и обикнали вкуса на пирожките и руските романси. В края на 20-те години повечето емигранти продължили своя път в търсене на по-добър живот, оставяйки след себе си добри спомени и почти незабелязана в наши дни следа по хълмовете на Истанбул.



Коментари към новината

  • Смени картинката