Най-големият необитаем остров в света крие пиратски съкровища

Островът-сфинкс, островът на загадките, най-голямата от които - пиратските съкровища, не е разкрита до този момент. Педя земя в Тихия океан, изпълнена с тайни. Най-големият необитаем остров в света.
Съществува мнение, че от остров Кокос (на испански Isla del Coco) Даниел Дефо е заимствал своя остров на Робинзон Крузо, а Стивънсън - острова на Съкровищата. Холивудският сценарист Майкъл Крайтън е използвал Кокос като прототип на друг митичен остров - този от филма "Юрски парк" на режисьора Стивън Спилбърг.
Какво се случва днес на това легендарно място? За това разказва пред руското издание "Аргументи и факти" Александър Ингилевич, член на Руското географско общество, писател, специалист по подводна археология и ръководител на клуба за експедиции "Архео". От 2004 г. досега той е организирал и провел няколко експедиции по следите на испанските конкистадори в Латинска Америка - в Перу, Боливия, Еквадор, Панама и Коста Рика, търсейки отговори на загадките на древните цивилизации. Наскоро заедно с участниците на клуба "Архео" е посетил остров Кокос и се е потопил в неговите "златни" води.


Недостъпният рай

С полет от Мадрид стигнахме в Сан Хосе - столицата на Коста Рика, държава в Централна Америка. След това пътувахме с джипове до малкото пристанищно градче Пунтаренас. Оттам до остров Кокос може да се достигне със сафарибот - кораб, оборудван за гмуркане. От Пунтаренас до Кокос, който се намира на 600 км от крайбрежната ивица, може да се стигне по море за 36-40 часа. За това време успяхме да си починем от пътя и да се аклиматизираме (часовата разлика с Москва е минус девет часа), а някои от нас - да свикнат с морската болест (Тихият океан люлее доста). За справка: в Коста Рика сезоните са два - влажен от април до октомври, когато всеки ден до обяд вали дъжд; и сух, когато дъждът липсва напълно.
Самият остров на фона на морето изглежда не много голям: за да го обиколите целия, е нужен малко повече от полови час. Брегът изглежда недостъпен: височината на отвесните скали достига десетки метри. На доста места във водата се срещат пещери и арки. По всички силно изразени брегови линии има само два малки залива с плажове - Чатем и Уейфер Бейкън, дето могат да акустират кораби. Всичко останало са отвесни стени. Затова пък зад тях е истински рай - девствени влажни тропически джунгли. Когато се движиш с платноходката надолу по брега, виждаш как по склоновете в морето се изсипват водопади. На острова те са около двеста, а в дъждовния сезон стават още повече. Откъде са се взели тези водопади? Горе, в планините, има езера, които се пълнят от дъждовете. Затова прясната вода на Кокос винаги е в изобилие.

Треска за злато

От време оно Кокос има две названия: "пиратският сейф" и "меката на златотърсачите". Казват, че в недрата му се съхраняват съкровища за 1 милиард долара. И от началото на XIX век досега всички ги търсят. Това пълно с човешки драми време се характеризира най-вече с историята на упорития капитан Август Гислер.
Немският аватюрист, обзет от манията да търси съкровища, основал на острова през 1889 г. селскостопанска колония и прекопал почти всяко кътче от земята на Кокос, влагайки в това начинание повече от 50 000 тогавашни долара. И то с пълната увереност, че на Кокос са скрити съкровища на инките, заграбени от конкистадорите. в крайна сметка колонията западнала заради слабата си връзка с материка, а Гислер открил едва десет старинни испански монети. След 19 години безплодно търсене го отвели от острова напълно изнемощял.
Самият Кокос е бил открит от европейците през XVI в. През XVII-XVIII в. пирати са го използвали като база, от която са се снабдявали с прясна вода и дървесина за поправка на корабите си. Именно тогава според легендата те започнали да крият на него съкровища. След това Кокос е бил убежище на ловци на китове. Опитвали са се да го превърнат в място за заточение и в плантация. И двата опита обаче са се провалили. Затова пък тук са процъфтели златотърсачеството и приключенският туризъм. В тази мека за търсачите на късмет са се пробвали повече от 300 изследователски експедиции, но нито една от тях не е успяла да открие съкровище. Или просто не си го е признала.
Какво точно търсят авантюристите на остров Кокос? Смята се, че едно от съкровищата принадлежи на легендарния британски пират Хенри Морган. Друго - на океанографа, литератора и пирата Уилям Дампир. На острова е заровил злато и бившият капитан от английския кралски флот Александър Грахам по прозвище Бенито Бонито, или Кървавото Острие. Известна е и легендата за "съкровищата на Лима" - испански държавни и църковни ценности, изнесени от Перу по време на войната за независимост (в това число влиза златна статуя в човешки ръст на Светата Дева с младенеца). Всичко това е скрил на остров Кокос английският капитан Скот Томпсън.

Кокосово пиршество

Все пак на Кокос има и друго съкровищае - неговият изключително богат растителен и уникален подводен свят. Заради тях островът е обявен за резерват под закрилата на ЮНЕСКО. Затова да посетиш "пиратския сейф" може единствено с разрешение на властите в Коста Рика.
Островът и морската зона от около 20 мили около него се охраняват от няколко рейнджъра - сурови войници, изпълняващи чинно службата си на стражници. От тях зависи ще можете ли да слезете от лодката на брега. Могат да ви разрешат, но и да ви забранят. Когато нашият плавателен съд хвърли котва в залива Чатам, те се приближиха с гумена моторна лодка, качиха се на борда и първата им работа беше да проверят документите на всеки от нас. Рейнджърите бяха двама - единият възрастен, а другият съвсем млад човек. Израженията на лицата им обаче беше еднакво: показваше съзнание за собствената им значимост. И не без основание, като се имат предвид трудностите по охраната на резервата.
По-късно, снимайки рейнджърската база, не успях да проумея - как могат да живеят в такъв безпорядък? Стари мотори от лодки, чували с риболовни мрежи, намотана корда и дори цели плавателни съдове, изоставени на брега... Както се оказа, това са вещи на бракониери, иззети от рейнджърите за последните четири месеца. Войниците не се церемонят с нарушителите: за това говорят пробойните в бордовете на конфискуваните лодки. Освен с гумена моторна лодка, рейнджърите разполагат и с високоскоростни катери с мощни мотори.
Една от местните забележителности е висящият мост, сплетен от рибарски мрежи и въжета. След него пътеката се катери по склона през джунглата. На места тя е покрита с изгнили листа, мокри и хлъзгави. Отдясно е отвесният склон, отляво гърмящите води на потока и острите камъни. В този момент сърцето ти замира от уплаха, но затова пък ставаш свидетел на невероятно красива гледка - водопадът, изсипващ се от височина двеста метра. Това компенсира целия ти страх. В ниското виждаш неголямо езерце с топла вода, където ти позволяват дори да се изкъпеш.
И, разбира се, кокосовите орехи, на чието име испанците са кръстили острова. Бродейки по брега, забелязахме засадени наскоро кокосови горички с току-що пораснали орехи. Едно време тези дръвчета са били почти напълно изсечени. За това говори красноречиво свидетелството на известния британски пътешественик Лайънъл Уейфер, на името на когото е наречен един от двата залива на острова. Веднъж матросите, искащи да си доставят удоволствие, слезли на брега в почти пълен състав, изсекли няколко десетки палми, събрали орехите и напълнили около 20 галона с кокосово мляко. После се разположили, облегнати на стволовете на палмите, и започнали да пият, вдигайки тостове за краля и кралицата. Изпили такова количество от течността, че не можели нито да ходят, нито даже да стоят на краката си. Дошли останалите членове на екипажа, които не участвали в пиршеството, и започнали да ги товарят в спасителни лодки и да ги карат на борда. Цели пет дни минали, преди моряците да дойдат окончателно на себе си.



Коментари към новината

  • Смени картинката